Mens Tennis Forums banner
1 - 1 of 1 Posts

·
Registered
Joined
·
3,033 Posts
Discussion Starter · #1 ·
ако не друго, поне да започна весело :)

напоследък се случиха неща, които ме промениха. От няколко дни чета много: размисли на други хора - непознати за мен, случки - хубави и лоши; статии - научни трудове и какво ли не. Търся отговорите, които няма да намеря. Но продължавам да търся...

Преди няколко минути прочетох този разказ: http://yovko.net/?p=314 и ми стана мъчно. Много мъчно. Прекрасен разказ с възможен щастлив край за всички герои. Повърхностен прочит? Определено! Защо ли? защото така боли по-малко. Една хубава мисъл гласи, че философията ни дава възможност да сме нещастни по-интелигентно.

Мъчно ми е, защото мен никой не ме обича по този начин. Не внимава с всяко свое действие да не замрази усмивката ми. Не съм ничие Лунно момиче. Има едно прекрасно стихотворение, в което се казваше "Омръзна ми да съм ненужна". Така се чувствам...

Не съм лош човек. Симпатична съм, изглеждам добре, опитвам се да съм весела - понякога се получава. Умна съм. Опитвам се да разбирам хората и да не ги наранявам. Правя каквото зависи от мен (и където мога, защото където е ударила природата, медицината е безсилна), за да съм пирятна компания. Обичам да се грижа за хората. И седя и си мисля - защо съм сама. Защо около мен всякакви девойчета (тук ще спестя епитетите) намериха прекрасни мъже до себе си, а аз не успявам. Явно все още не съм намерила верния начин. Или не знам вече какво... Онзи ден една позната ми напомни вечната фраза "Жал за мъж да нямаш!". Това ли е проблемът? Че съм различна? Че третирам мъжете като хора? Че се опитвам да ги разбирам и да не ги наранявам?
Факт е, че не допускам 99% от мъжете до мен. Факт е, че мисля 8 хода напред и спестявам болката. Различна съм - толкова ли е лошо?

"Най-много сълзи са проляти за сбъднати мечти"

Везна съм и по природа съм мечтателка. И професионалистка. Комбинацията от двете си представете до какво води. Никога досега реалността не е надминавала мечтите ми. До скоро...

Всъщност всичко това е породено от нещо, което ми се случи преди около година. Срещнах един човек. Срещнах е точната дума, защото беше по-случайно от случайните случки. В момент, в който нищо такова не очаквах. Пред последвалите месеци всеки филм бледнее.
Стоях вцепенена и не можех да повярвам на всичко, което се случва на МЕН. Не вярвах, че това е реалност. Не вярвах, че ще срещна човек, който е по-прекрасен от всяка мечта. Случи се....

И сега си мисля, колко прекрасно би било ако обстоятелствата бяха други. Кого ли залъгвам? Аз трябва да съм друга. Но не искам да съм. Вече нищо не искам. Не искам да продължа напред, не искам да съм щастлива. Искам да съм сама. Не мога да съм сама с някого. Не мога да лъжа себе си. Поне за това смелост не ми липсва.

Защо ли започнах този блог изобщо? Предполагам, че това е касовата бележка за закупените 5 минути щастие. Сега остава да си платя.

или за да напиша, че за нищо не съжалявам
или за да напиша, че благодаря за всеки миг, в който съм повярвала
или за да напиша, че благодаря за всеки жест, който ме е направил най-щастливата жена на този свят
или за да напиша, че въпреки че не мога да пожелая щастие....дълбоко в себе си се надявам, да бъде щастлив
или за да напиша колко хубав е, когато реалността надмине и най-смелите мечти.


Благодаря *задочно* на Григор Гачев и Йовко за прекрасните блогове, които могат да ме усмихнат и в най-тъжния ден.

За съжаление, не зная кой е авторът на долните произведения, но мисля, че мястото им е тук:

******************

Ще те чакам хиляда години.
Ти нали затова ме избра?
Ще намеря хиляда причини
да живея и да не умра!

Ще настъпват големи промени,
ще се сменят слънца и луни,
ще пресъхват морета,но в мене
нищо няма да се промени.

Ще си взема за четене книга,
ще отглеждам в саксия звезда,
ще живея сама-ще ми стига
малко въздух и малко вода.

Трубадури,поети,пройдохи
ще се спират под моя балкон.
И мъже от различни епохи
ще ми правят любовен поклон.

Но ще бъда сурова и хладна.
Ти нали затова ме избра?
Ще остана докрай безпощадна,
само с тебе ще бъда добра.

Всяка лоша мълва ще отмине,
ще ни срещне добрата съдба.
Ще те чакам хиляда години
ако ти пожелаеш това......

**************

Никога не каза че ме обичаш
но косата ми под твоите пръсти заспиваше
лека и нежна
просто ме гледаше,
гледаше и казваше, че
съм красива
никога не каза че ме обичаш
в гласът ти звучеше тревога каза,
непременно, моля те чу ли,
да оздравяваваш и ето,
взех се в ръцете си и идвам,
да ме прегърнеш.
 
1 - 1 of 1 Posts
Top